Интервюто е публикувано в „Трансмедия“
– Има ли някакъв шанс да се изкара целият мандат на кабинета, след като Реформаторският блок евентуално ще се опита да състави правителство и ако ГЕРБ все пак ги подкрепят?
– Не, категорично няма как да бъде изкаран целият мандат. Вероятно мандатът, който беше връчен на представителите на Реформаторския блок, ще бъде върнат в рамките на тази седмица и вероятно ще очакваме процедура по назначаване на служебно правителство. ГЕРБ бяха категорични в своето мнение, че този парламент е изчерпан и те няма да подкрепят кабинет в рамките на този парламент. Без ГЕРБ в рамките на това Народно събрание няма как да бъде съставено правителство.
Така че на това връчване на мандат на Реформаторския блок трябва да се гледа единствено и само формално, за да се изпълни една конституционна процедура, която е задължителна при една такава ситуация. И не трябва да има никакво съмнение, че отиваме към предсрочни парламентарни избори в края на март или началото на април. Този период ще бъде малко по-дълъг от обичайното, защото президентът няма право да разпусне парламента и да насрочи нови избори, което се случва в рамките на един акт на държавния глава, съответно този акт ще бъде на 22 януари, когато новоизбраният президент Румен Радев встъпи в длъжност.
– Как гледате на факта, че Реформаторският блок въпреки решението на парламентарната им група да не се взема мандатът, го взе?
– Беше един последен опит от страна на Реформаторския блок, и по-точно на една от партиите – СДС, да направят всичко възможно, макар и с много малка степен на вероятност, да удължат живота на този парламент, по простата причина, че РБ в този му вид, в който е вече, го очакват нелеки дни и нелек път, предвид напускането на ДСБ от блока и съответно обявяването на политическия проект на Христо Иванов. Вероятно проектът на Христо Иванов и ДСБ ще се обединят в коалиция за предстоящите парламентарни избори, което автоматично изземва голяма част от електората на РБ. Няма съмнение, че влизането на РБ в този му вид в следващото Народно събрание, би било, меко казано, проблематично.
– Интересно защо заложиха на този ход и пропиляха и малкото шансове да се закачат за проекта на Христо Иванов, тъй като очевидно отношенията им с ДСБ са в ледената епоха?
– Не бих очаквал, че проектът на Христо Иванов би приел Реформаторския блок в този му вид. Защото в рамките на това „синьо либерално пространство“, ще го нарека така най-общо, което РБ успя да мобилизира през 2014 г., имаше много силно разделение на два лагера: от едната страна беше ДСБ и Радан Кънев, а от другата страна ДБГ и СДС.
Тези два лагера имаха практически перманентен конфликт от самото създаване на РБ. Още по времето на европейските избори това противоборство в рамките на РБ намери своето изражение в т.нар. преференция, когато ДСБ се мобилизираха и изместиха от първото място Меглена Кунева и Светослав Малинов стана евродепутат благодарение на тази преференция. След проведените предсрочни парламентарни избори през октомври 2014г. Радан Кънев каза, че не би подкрепил Бойко Борисов като премиер, а Лукарски нарече това „предизборен трик“.
Това беше фундаментално разминаване между тях, което се усещаше през целия мандат на втория кабинет на Борисов още първата година, когато видимо Радан Кънев на моменти се дистанцираше от властта, с което натрупа политически капитал, докато ДБГ и СДС бяха много по-лоялен политически партньор на ГЕРБ тогава. Конфликтът между тях достигна своята връхна точка при гласуването на съдебна реформа декември 2015г., когато единият лагер от РБ мина в опозиция, а другият остана в управлението.
Реформаторският блок беше разбит още тогава. Формално те запазиха този формат, явиха се на президентски избори и сега единствено ставаме свидетел на действителното разделяне на тези два лагера, които си бяха разделени още преди две години.
– Изглежда новият политически проект на Христо Иванов е готвен отдавна и не без участието на ДСБ?
– Обединението между Христо Иванов и Радан Кънев изглежда съвсем логично, защото няма съмнение, че това са хората, които имат единомислие по повечето въпроси. И вероятно на изборите ще се явят двама претенденти за гласовете на тази „синя либерална общност“, така да я наречем. От едната страна ще е Реформаторският блок, какъвто го познаваме в момента, а от другата – обединение между Христо Иванов и Радан Кънев. Новият проект на Христо Иванов и Радан Кънев ще се опитва да изземе от моралното наследство на Реформаторския блок, докато ДБГ и СДС по-скоро ще се надяват на някаква инерция на гласоподавателите, които са останали лоялни именно към Реформаторския блок.
– Като че ли има някакви движения на РБ по посока ГЕРБ. Възможно ли е партията на Борисов да погълне остатъците от тази формация?
– Това е вариант, който сигурно стои на дневен ред – да се направи такъв тип предизборна коалиция, но това по-скоро е желание на РБ, а не толкова на ГЕРБ. В случая все пак трябва да се обърнем към историята и да видим, че ГЕРБ е партия, която винаги се е явявала самостоятелно. Не мисля, че нещо налага категорично промяна в тази линия.
Към този формат на Реформаторския блок обаче могат да се присъединят нови играчи – аз не изключвам към него да се присъедини примерно Българският демократичен център, за да се акумулира по-голям електорален потенциал. Това би бил добър вариант за тях, защото зад БДЦ стоят няколко десетки хиляди гласа.
– Как виждате представянето на дясното в съвсем наближилите парламентарни избори?
– В момента се очертава създаването на един либерален съюз по своята същност, какъвто ще бъде проектът на Христо Иванов и Радан Кънев. Струва ми се логично ГЕРБ да заеме една по-консервативна линия в рамките на следващите няколко месеца – едно по-подчертано говорене за бежанци, да се предлагат сериозни политики за овладяване на демографската краза и т.н. Ако трябва да обобщим – ГЕРБ да използва реторика, която да е по-близка до Патриотичния фронт, отколкото до Реформаторския блок. През 2014г. ГЕРБ и РБ имаха много сходни виждания, докато сега очаквам един завой към по-сериозна близост именно с патриотите.
– Има ли шансове партията на Христо Иванов да влезе в парламента, ако се яви самостоятелно?
– Не мисля, че ще се явява самостоятелно, а в сътрудничество с ДСБ на Радан Кънев. Не изключвам към тях да се включат „Зелените“. Това синьо либерално пространство вероятно ще вземе голяма част от гласовете, които успя да вземе Реформаторският блок през 2014 г. Христо Иванов се ползва със силна легитимност в тази общност, той отстояваше една позиция – реформа в съдебната система – и не я отстъпи докрай. Напусна министерския пост, вместо да остане във властта. Христо Иванов запази тази реформаторска активност и е силно припознат като лидер в тази общност. Все още е много рано да се говори, но има всички условия голяма част от гласоподавателите на РБ от 2014г. да припознаят „по-красивото“ продължение на Реформаторския блок.
– Няма ли да назреят напрежения между Радан Кънев и Христо Иванов за лидерски позиции?
– Не е изключено да се появят проблеми помежду им. Не трябва да забравяме все пак, че ДСБ си е партия с история, вътрешни течения и там вътре може да се появи напрежение, заради това обединение. Но по принцип тези разделяния и събирания са биография на българската десница вече 15 години. Само да припомня отделянето на Демократи за силна България от СДС, след това обединението на СДС и ДСБ в Синя коалиция, после отново разделяне, по-късно събирането в същия формат в Реформаторски блок, сега отново разделяне. Това очевидно е един хроничен проблем на десницата.