Статията е публикувана във вестник „Труд“ под същото заглавие
Имаме нова политическа ситуация след втория тур на президентските избори, това е добре известно на всички. Добре известно е и подобряването, поне засега, на кондиционното състояние на БСП. Какво обаче стои зад заявеното от лидера на социалистите Корнелия Нинова – мащабна сбирка на Националния съвет, на който ще присъстват над 500 души, конгрес на партията през януари, курс към обновление – в търсене на формулата „модерна лява партия“.
Разбира се, възходящата позиция, в която се намира социалистическата партия, тепърва предстои да се подложи на социологическа проверка – а това по-рано от януари не би било редно да се прави. Обективният анализ навежда на тезата, че резултатът на избрания за президент Румен Радев е мажоритарен резултат, минаващ през персонификация на идеологията, изграждане на харизма, дори ако искате – приватизация на носталгията. Всичко това позволи да се навлезе в позабравени електорални генерационни полета за левицата. Обратното, Цачева и съпътстващата я кампания успя сякаш да партизира личната харизма, да я постави в тесни рамки. Струва ми се, това бяха и първите избори, в които ГЕРБ не успяха да наложат своя кандидат, да водят дискурса или поне да го рамкират. Коректно е да твърдим, че това са и първите избори, в които БСП направиха минималното да ги загубят, но и оптималното да ги спечелят.
Лидерските фази на Нинова – конюнктурен шанс или последователно утвърждаване?
Етап 1 – своеобразният подем на БСП започна със силни заявки на новоизбраното ръководство още през пролетта на 2016 г. С организирането на вътрешнопартийния референдум се демонстрира отваряне към партийните низини, които да произведат решение отдолу. Това беше заигравка. Резултатът – референдумът беше използван като коз в преговорите с останалите по-малки сили – предварително рамкиране на условията. Изборът се наложи от горе и въпреки партийните настроения. Кандидатурата на Радев беше приземена, а не издигната. Обединение на лявото беше провалено, но този предварителен мач консолидира самата БСП. Факт е, че за БСП се заговори отново, а ГЕРБ беше едва на етап какъв да е характерът на кандидатурата. Всичко това го изброявам не за да омаловажавам постигнатото от новото ръководство на БСП и от щаба на г-н Радев, а за да се опитаме да видим какво може да очакваме от втория етап – следизборния.
Етап 2 – тази фаза може да бъде определена като подем. За БСП това е „футболното лято от 1994 г.“ и Нинова няма намерение да изпусне шанса си да затвърди позиции и да бетонира курса, който смята да наложи.
Световното от 1994 г. масово се помни с елиминирането на четвъртфинала на настоящия световен шампион Германия, а не с последващите загуби от Италия и Швеция. Същото ще се пробва да направи и Нинова с мажоритарната победа на Радев, който има сериозни заслуги лека-полека да се партизира като следизборна ситуация.
Извън метафоричното – прогресивното в курса на Нинова не бива да бъде търсено само като връщане към лявото или търсене на формулата „модерна лява партия“, а и като курс към властта. Усилието се артикулира с демократичен наслов, но струва ми се ще има по-скоро бетониране, желаещите да се присъединят към този курс няма да са малко. При все предстои да видим и реализацията на заявката за отварянето към младите, с тази заявка успя да „отлежи“ една цяла генерация последните повече от две десетилетия.
Не на последно място конгресът на БСП ще бъде около средата на януари. Може би седмица преди встъпването в длъжност на Румен Радев. Целта е и Радев да бъде силно артикулиран още веднъж като успех изключително на БСП. Не са без значение и политическите знаци, които Радев ще даде.
Малките леви сили в шах
Преструктурирането на коалиционния формат „БСП – лява България“ е интересно за наблюдение, заявката е за намаляване на броя на формациите. Предстои да видим дали процесът на изваждане на едни маргинални формации ще бъде и процес по приобщаване на други такива маргинални формации, може и ренегати. Или е просто шах, в който другите леви сили да нямат ясни ходове