Коментарът е публикуван във вестник „Стандарт“
Дебатът за въвеждане на мажоритарен вот, който върви в парламента, е много стар. Съизмерим е и като дебат на прехода, целящ да излекува наведнъж всички демократични дефицити. Артикулирането на тази тема през годините е било всестранно, практически целият ни политически елит се упражнявал по нея.
След референдума мажоритарният вот стана толкова популярен, че започна да се осъзнава от партиите като престижен дискурс, който ще им донесе политически дивиденти. Струва ми се обаче, че повечето политически сили блъфират с въвеждането му. Ще бъда дори по-конкретен партията, която най-малко се ангажира с този блъф, на практика има най-голяма полза от въвеждането на мажоритарна избирателна система. Става дума за ГЕРБ. Интересно ще е да проследим реториката на малките политически сили, сега, когато мажоритарният елемент вече е на дневен ред. Защото те ще бъдат най-потърпевши при въвеждането му. Всички политици обаче ще носят отговорност, ако промените в избирателната ни система доведат до плачевен резултат.
Но ако мажоритарният вот още е под въпрос, оставката на кабинета „Борисов 2“ вече е факт.
Аз не бих квалифицирал това решение на премиера като грешка, а по-скоро като логичен ход. Не го казвам, само защото Бойко Борисов беше дал тази заявка и формира президентските избори през този залог. Умората от тази коалиционна формула на управление, просъществувала две години, си личеше през цялата 2016 г., най-вече поради Реформаторския блок. С една оставка и предсрочни парламентарни избори тези процеси могат да бъдат хванати и донякъде стопирани. Обратното щеше да даде „храна“ за развитие на новите антисистемни играчи като Веселин Марешки и хипотетичната партия на Слави Трифонов.
Оставката е и поемане на отговорност, в случая Борисов го направи. За радост на едни и за съжаление на други. При ГЕРБ тази загуба е особена, защото реално е първа, има особен ефект и на равнище партийна система, и като вътрешни процеси.
Струва ми се, че кризи в държавата могат да възникват и при функциониращо правителство, и при оставка. Не мисля, че трябва да се драматизира със случилото се. По-скоро трябва да насочим внимание към президентската институция, която става водеща в такива случаи. Моментът е особен, но засега настоящият и бъдещият президент дават добри знаци, насочващи към консенсус и трезвеност.
Струва ми се, че това е шанс и за Плевнелиев да завърши мандата си по един достоен начин присъщ за държавен глава.
Да се говори отсега за резултатите от бъдещите предсрочни избори е трудно и рисковано. Ако трябва да си представим политическия терен като езеро, то приключилите президентски избори са като хвърлен в него голям камък. Трябва да изчакаме водата да се успокои и избистри, за да можем да говорим аргументирано. Прекалено много са неизвестните в момента. Наивно ще е да говорим за неудържим възход на левицата и крах на ГЕРБ. Екстраполирането понякога е услужлив метод, понякога много подвеждащ.
Едно е сигурно с този резултат обществото връчи мандат на изненадата Марешки за учредяване на политическа партия. При него пътят до голяма степен изглежда логичен и начертан. Първо силен резултат на президентските избори, който го легитимира като нов играч на терена. Сега следва конструиране на този субект, през необходимия разказ и не на последно място програма и идеология. При Слави Трифонов, струва ми се, въпросителните са повече. Имам съмнения, че сегашната позиция на политическа дейност през „четвъртата власт“ го устройва много повече. Развитието с темите от референдума също са важни, за да видим заявка от Трифонов и неговия екип. Лично аз бих искал да видя как една партия на екипа около шоумена прави пробив на едни мажоритарни избори, били те и в два тура.