Интервюто е публикувано във вестник „Стандарт“
– Г-н Ганев, изненадваща или закономерна бе победата на генерал Румен Радев?
– Този резултат се предреши в хода на кампанията и донякъде бе предизвестен още с избора на ГЕРБ на неговия кандидат за пети президент на България след демократичните промени. Г-жа Цецка Цачева бе най- неподходящият кандидат измежду всички останали спрягани имена – Томислав Дончев, Йорданка Фандъкова и Димитър Николов. Но сметката на г-н Борисов беше следната: левицата е разкъсана, с четирима кандидати – ген. Радев, Ивайло Калфин, Татяна Дончева и с известни условности, и Пламен Орешарски. Затова г-н Борисов реши, че с подкрепата на партията победата на г-жа Цачева ще е трудна, но не и непостижима. Имаше логика в подобни разчети, но в крайна сметка това решение се оказа грешка. На първия тур видяхме, че г-жа Цачева не само не успя да привлече т.нар. „периферия“, но не успя да мобилизира напълно дори твърдия електорат на ГЕРБ. А от резултатите от първи тур стана ясно, че генерал Радев събра допълнителни 300-400 000 гласа протестен вот Но щом единият кандидат е успял да привлече тази „мека“ периферия, докато другият не можа да го направи, изходът от втория тур вече не подлежеше на съмнение. Това започна да се забелязва още в хода на кампанията. В началото социологическите проучвания даваха на Цецка Цачева 6-7 процента аванс пред генерала. Но в средата на кампанията, някъде около 26 октомври, нашата агенция отчете, че разликата се е стопила до 3 процента. Т.е., вече се забелязваше тенденцията за скъсяването на разликата между двата безспорни фаворита за балотажа. Тази тенденция продължи и след първия тур, и така се стигна по тези проценти в полза на генерал Радев.
– Какъв е социалният разрез на гласувалите за Румен Радев?
– Това бе протестен вот. Хората видяха в него реален опонент на властта. Той събра по няколко процента от всички партии, за които са гласували хората през 2014 г. на парламентарните избори. Така че вотът за него в никакъв случай не беше вот за БСП. БСП подължава да стои на едни нива от около 15-18 процента. Една трета от подадените за генерал Радев гласове въобще не са „червени“.
– В този смисъл, може ли да се направи някаква, макар и условна аналогия, с победата на Доналд Тръмп на президенските избори в САЩ?
– Няоки наблюдатели се изкушиха да сравняват „случая Тръмп“ с победата на Радев на първия тур. Не споделям подобни аналогии. Нещата в САЩ са съвършено различни. За Тръмп гласува белият работещ американец, който се чувство застрашен от изнасянето на производства от страната в Азия, където има евтина работна ръка.
– Какво следва от тук насетне?
– Без съмнение отиваме на предсрочни избори. Но на първо време ще се сблъскаме с много интересен конституционен казус. Г-н Борисов ще подаде оставка, което означава да се завърти рулетката на даване и връщане на мандати. Самият той заяви, че няма да иска мандат за ново правителство, след като е загубил избори. Другите партии не могат да съставят такова поради липса на мнозинство. Президентът Плевнелиев ще назначи служебен кабинет, който ще работи до встъпването на Румен Радев на президенския пост, но няма вече право да разпуска парламента. Това ще го направи Румен Радев след 22 януари 2017 г. и ще насрочи изборите в края на март – началото на април. Тук възниква обаче въпросът дали ще има едно служебно правителство – това на Росен Плевнелиев, което да бъде прието от новия президент, или той ще състави ново такова.
– Всъщност длъжен ли е Бойко Борисов да подава оставка от чисто конституционна гледна точка?
– Не, разбира се, но го прави. И въпросът не опира дори до морал, а до политическа сметка. След тази загуба атаките срещу него няма да спрат, ще бъде в слаба позиция, ще бъде нелегитимен в очите на хората. Сметката му е, че ако сега има предсрочни парламентарни избори, хората отново ще гласуват в значителна част за него, искайки някаква стабилност. Независимо от загубата, ГЕРБ продължава да бъде най-голямата партия. Тя може да направи ново правителство заедно с патриотите, но ще предпочете да тръгне на избори.
– Какъв би бил резулатаът от тях?
– Вече е в ход офорямането на двата центъра в политическото пространство. В ляво са БСП и ДПС. Но ако не им стигнат депутатите те биха потърсили съюз с партия на Веселин Марешки, която дотогава ще се структурира и ще участва в изборите. Но затова трябва време. Ако Борисов беше останал на власт до редовните избори през 2018 г., тогава щеше да ги загуби. Той добре осъзнава това и сега ще повтори оставката си като през 2013 г. , след която се завърна на власт. Дори сега е в по- добра ситуация. Първо, има реални партньори, в лицето на патриотите, в лицето на реформаторите, а може и да привлече именно той, а не левицата, партията на Марешки. Затова иска избори сега.
– Но дали Обединените патриоти и хипотетичната засега партия на Марешки ще съберат на парламентарните избори същите гласове, които взеха сега?
– Не разбира се, но ще са достатъчно, за да влязат в парламента.
– При сегашната избирателна система – да, но ако се замени тя с мажоритарна?
– Това ще бъде голямата интрига. Дали ще се въведе изцяло мажоритарна, или ще се върнем към модела на Седмото Велико народно събрание – половината депутати мажоритарно, половината -на пропорционален принцип. Или пък това ще важи за следващите парламентарни избори. Във всеки случай, мажоритарният елемент дава предимство на големите партии и преди всичко на ГЕРБ. Той ще има повече депутати, отколкото сега, а не изключвам да постигне и пълно мнозинство.