Интервюто е публикувано във „Фрогнюз“
– Г-н Ганев, на 6 ноември ще имаме „баща“ или „майка“ на нацията? Най-вероятен ли ви се вижда балотажът между Цецка Цачева и ген. Румен Радев?
– Да, най-вероятният балотаж е между Цецка Цачева и Румен Радев и то не за друго, а защото това са номинациите на двете най-големи партии. Не трябва да забравяме, че президентските избори, въпреки че са мажоритарни, са преди всичко битка между партии. Личността има значение, но по-същественият фактор е именно партията, която стои зад нея. Радев ще стигне на балотаж, не защото БСП е в добра кондиция, а по-скоро, защото не се вижда друг реален претендент за второто място. Трудно ми е да си представя резултат на БСП по-нисък от 350 хиляди гласа и в същия момент не виждам друга кандидат-президентска двойка, която може да достигне до подобни гласове.
– Ще повлияе ли на вота разделението в лявото пространство и ще окаже ли някакво влияние върху резултата на ГЕРБ гафът на правителството със смяната в последния момент на кандидатурата ни за шеф на ООН?
– Недвусмислено кандидатурата на Радев щеше да постигне по-силен резултат, ако зад нея бяха застанали и АБВ. И то не толкова заради електоралната подкрепа на партията на Георги Първанов, а по-скоро заради психологическият ефект, че левицата се обединява. Щеше да се види някакъв подем, нещо ново. Това само по себе си можеше да даде още един тласък на кандидатурата на Румен Радев. Въпреки оттеглената подкрепа на АБВ, това няма да лиши генерала от балотажа. Колкото до ГЕРБ и щетата около смяната на Бокова с Георгиева не мисля, че ще доведе до сериозен отлив от партията на Борисов, който да застраши позициите на управляващата партия на президентските избори.
– Как тълкувате предизборния клип на кандидата за президент на „Движение-21“ Татяна Дончева, която вози вълк, овца и сено в лодка?
– Примирява непримиримото. Има идея в клипа. Изпълнението също е добро. Внушението е, че президентът трябва да бъде именно този, който може да изгражда консенсус, да гради политически мостове и т.н. Не съм останал с впечатлението обаче, че Дончева е именно тази обединителна фигура, около която се формира безспорният консенсус.
– Какви са шансовете за президент на Патриотичния фронт и „Атака“. Ще съберат ли повече гласове Красимир Каракачанов и Явор Нотев заради политиката на партиите им за бежанците?
– Има много фактори, които играят в полза на кандидатурата на Каракачанов. Изследователски център „Тренд“ в началото на юли месец излезе с проучване за геополитическите нагласи на българите. Когато питахме хората кои според тях са най-големите заплахи, бежанците, тероризмът и радикалният ислям бяха от опциите, които събираха най-много посочвани. Това са теми по които Каракачанов и националистите говорят отдавна. Нещо повече, кандидатът на патриотите може да си позволи доста по-остра реторика по тези въпроси, което неминуемо ще се хареса на не малко хора. Освен това не трябва да забравяме, че сме свидетели на почти безпрецедентно обединение на националисти и патриоти – ВМРО, „Атака“ и НФСБ. Това неминуемо ще доведе до повишаване на резултата. Въпреки всички тези фактори обаче, не мисля, че силата на Каракачанов ще му стигне да излезе на балотаж – теза, която не малко анализатори защитават. Бронзовият медал обаче също ще бъде голям успех.
– На Делян Пеевски и # Кой ли е кандидатурата за президент на бившия премиер Пламен Орешарски? За кого ще гласуват избирателите на ДПС?
– Убеден съм, че Пламен Орешарски не би се впуснал в президентската надпревара, ако няма обещание за подкрепа от някоя голяма партия. В случая, това може да бъде единствено ДПС. На тези избори движението можеше да има реален конкурент на етническото поле в лицето на Лютви Местан. ДПС не можеше да остави ДОСТ само, тъй като това можеше да даде незаслужен бонус на партията на Местан, оставайки единствен на терена на етническия вот. Ходът с Орешарски беше изключително добре премислен и силен. Ако ДПС беше издигнало собствен кандидат от партийните си редици, това щеше да легитимира Местан като истинска заплаха и опасност за ДПС, защото движението никога не е издигало самостоятелен кандидат на президентски избори. От тази гледна точка Орешарски беше много удобен. Освен това трудно Местан можеше да громи по кандидатурата на бившия премиер, защото като председател на ДПС, именно Местан крепеше правителството на Орешарски. Сега след като ДОСТ в крайна сметка не се реши да играе в президентската битка, въпросът дали в крайна сметка ДПС ще се мобилизира зад кандидатурата на Орешарски остава отворен.
– Има ли някакви шансове Ивайло Калфин или просто гласовете му ще отидат като резерв на балотажа ако до него стигне ген. Румен Радев?
– За шансове въобще не може да се говори. Целта на кандидатурата на Калфин е АБВ да покажат електоралната си тежест. Няма съмнение, че личността на Калфин ще донесе вот и извън традиционния на АБВ, което ще ги постави като субект със сериозна тежест в лявото пространство. А колкото до балотажа ми се струва, че партията на Първанов ще бъде до голяма степен принудена да подкрепи Румен Радев. Сметка, която в БСП си направиха още преди да скъсат коалиционното споразумение с АБВ.
– На олимпийски принцип ли участва в надпреварата бизнесменът Веселин Марешки?
– Всеки гони някаква цел на тези президентски избори. Марешки в това число, също. Основната идея на бизнесмена е резултатът от президентските избори да му бъде отправната точка за влизане в политиката. Марешки натрупа политически капитал с новата си бизнес инициатива около бензиностанциите, който смята да употреби както на президентските избори, така и на евентуален парламентарен вот. Той фактически ще се яви като играчът срещу статуквото на тези избори. Един резултат от около 100 хиляди гласа ще му трасира пътя за създаването на нова партия. Остава да видим дали ще успее да ги вземе.
– Как си обяснявате участието на толкова много генерали и адмирали в президентските избори, при това не само на тези избори?
– Вижте какво става в международен план. Напрежението се е покачило до точка, която е безпрецедентна за последните 25 години. Сигурността като че ли вече стана тема номер 1. Съвършено нормално е в една подобна ситуация да се търсят именно хора олицетворяващи сигурността.
– Ще гласуват ли хората за референдума?
– Тук има съществен организационен момент. Дали бюлетината за референдума ще се дава заедно с тази на президентския вот или ще се иска изрично от избирателя. В зависимост от тези два варианта ще варира и избирателната активност. Иначе не трябва да имаме никакво съмнение, че референдумът няма да достигне активността, която се изисква за да влезе автоматично в сила. Преките допитвания са оформени законодателно така, че никога да нямат автоматично обвързващ ефект. Активността на референдума трябва да е по-висока от тази на последните парламентарни избори, за да влезе в сила без намесата на Народното събрание. Традиционно активността на президентски избори е по-ниска от тази на парламентарни. А бъдете сигурен, че не всички, които са гласували на президентските избори ще гласуват на референдума. Така че едно е сигурно – съдбата на въпросите ще бъде решавана отново от депутатите.
– Каква избирателна активност очаквате на предстоящите избори и как въвеждането на задължителното гласуване и опцията „Не подкрепям никого” ще се отразят върху нея?
– Задължителното гласуване в България е мит. Как можем да имаме задължително гласуване след като няма санкция, ако не гласуваш. Да не говорим, че малко от хората знаят, че въобще е въведено такова. Задължителното гласуване попадна в последните промени в Изборния кодекс, с цел да се удовлетвори искането на Патриотичния фронт. Нищо повече. Не очаквам това да доведе до съществен скок в избирателната активност. А опцията „Не подкрепям никого“ мисля, че се подценява. Не е изключено там да се появи изненада. Въпросът отново е доколко хората въобще са запознати с нея.
– Г-н Ганев, очаквате ли още компромати и взаимни обиди в хода на кампанията между спряганите за фаворити кандидати за президенти и вицепрезиденти и лидерите на основните партии?
– Не сме имали кампания, която да мине без черен ПР. Не виждам никакви основания тези президентски избори да направят изключение.