Интервюто е публикувано в novinite.bg
Г-це Славкова, не се ли задълбочава тенденцията в България политиците да нямат идентичност. Визирам следното – Реформаторският блок издига Трайчо Трайков, който бе енергиен министър на ГЕРБ. БСП и АБВ издигнаха ген. Румен Радев, впоследствие той бе номиниран официално от Инициативен комитет. Пламен Орешарски започна политическата си кариера в СДС, беше министър в Тройната коалиция, премиер с мандат на БСП, а сега Инициативен комитет го издига за президент.
Тук можем да търсим по-скоро ефекта от две неща: първо, търсене на консенсусен вариант за издигането на една кандидатура от няколко формации и второ, възможността, която един инициативен комитет може да даде, а именно да прикрие кой стой за дадена кандидатура, като тук визирам случая с издигането на Пламен Орешарски. Издигането на ген. Радев от инициативен комитет крие в себе си дефект. Част от електората на БСП, който не е запознат с ген. Радев, защото не е ярка партийна фигура, но традиционно гласуват за БСП, могат да се объркат при гласуването, когато имаме изписан на бюлетините инициативния комитет. Даваме си сметка, че президентските избори са чисто мажоритарни по своя смисъл, но реално наблюдаваме битка между партийните централи. Не трябва обаче да се подценява ролята на личността, която може да привлече периферен вот, както и наказателен такъв.
Всички чакаха да видят кой ще е канидатът на ГЕРБ? Изненада ли ви номинацията на Цецка Цачева?
Напълно естествено е всички да очакват коя ще бъде кандидат-президентската двойка на най-голямата политическа партия. Това е големият опонент на всички политически партии – от БСП до малките политически формации. Другите кандидати нямат интерес един от друг най-малкото чисто поради психологическият ефект, които се създава в електората да опонираш на този, който има най-големи шансове. За всички останали кандидати е много по-трудно да се позиционират, когато не знаят кой е основният им опонент. Видяхме как в същия ден, когато Цецка Цачева беше номинирана, започна да получава покани за дебат от страна на Ивайло Калфин, след това и от Красимир Каракачанов. Забавянето на кандидатурата беше успешен тактически ход до един момент, след това започна да създава усещането за къса скамейка. Този ход може да има своята партийна логика и партийна полза, но такива ходове рядко са в полза на избирателите, чиято възможност да се запознаят с кандидатите по-добре, е чисто времево ограничена. От четиримата кандидати, които бяха оповестени като възможни през тази седмица, най-логична изглеждаше кандидатурата на Цецка Цачева и то по няколко прости причини: първо – няма да има оголване и съответно предсрочни избори в София или Бургас, второ, вицепремиерът Томислав Дончев многократно даваше ясни сигнали в интервютата си, че е много малко вероятно да бъде кандидата на ГЕРБ и не гори от особено желание да бъде. Друго нещо, което съм споменавала в свои анализи, е че след издигането на ген. Радев за кандидат на левицата, е много по-вероятно изказването на Бойко Борисов е началото на година за жена президент да се превърне в реалност. Логиката е в търсенето на кандидат, които да бъде противоположност на генералската кандидатура и символиката, която тя носи. Сами виждаме, че още в първите си изказвания г-жа Цачева акцентира на образа на майката.
Узряло ли е българското общество и политиката въобще за жена президент, майка на нацията, както се изрази Борисов?
Ако си припомним изборите през 2011 г. тогава имахме жена кандидат в лицето на Меглена Кунева, която получи добър резултат. Не мисля, че българското общество трудно би възприело жена за президент и то защото в голяма степен на президентската институция се гледа чисто формално, а на президента като на човек, който няма сериозни правомощия. Ако погледнем изборната активност на различните видове избори, то президентските не са силно мобилизиращи, каквито например парламентарните или местните, което също е индикатор за това как обществото гледа на тази институция. От друга страна, въпреки че политиката се възприема все още по-скоро като мъжка територия, участието на повече жени в политиката и заемането на високи постове, постепенно променя възприятията за мачовската политика.
Веднъж Вие коментирахте, че ГЕРБ ще изберат кандидата си в последния човек. Смятате ли, че това наистина е било така и умишлено в пространството се хвърляха леки „подказвания“ кой може да е?
Все още мисля, че ГЕРБ избраха кандидата си в последния момент. В моментът, в който беше ясно, че настоящия президент Плевнелиев няма да се кандидатира отново или че няма да бъде кандидатът на ГЕРБ, започнаха спекулации с различни имена, които да запълнят вакуума, който се образува. Ако си припомним изборите през 2011 г., тогава значително по-рано беше ясно, че най-рейтинговият министър в лицето на Росен Плевнелиев, ще бъде издигнат за президент. От една страна освен запълване на вакуума от липсата на име, „леките подсказвания“ бяха и своеобразно тестване на различни имена, за да се види как ще реагира обществото на една или друга кандидатура. Все още споделям и друго свое мнение, че се оказаха къси скамейките на политическите партии.
Смятате ли, че Реформаторският блок отново се изгуби и на тези избори? Да, те обявиха своя кандидат по-рано от ГЕРБ, но не смятате ли, че процедурата, по която номинираха Трайчо Трайков досади на избирателите?
Реформаторският блок остана една предизборна коалиция, която не успя да се превърне в жив и силен политически субект. Това само по себе си е знак, че партията трудно ще бъде печеливша. Изборната номинация на кандидата за президент премина в духа на колективния хаос на реформаторите. До последно се изразяваха различни становища за това има ли или не подкрепа от всички партии от РБ Трайчо Трайков. Не мисля, че кандидатурата на г-н Трайков е обединяваща за реформаторите, но това трудно и с оглед на разделението в Блока: на тези, които останаха в управлението и тези, които излязоха в опозиция. Това са последните избори, с което е завършен цикъла от избори, за които се споразумяха реформаторите. Смятам, че с оглед на резултатите и това дали РБ ще успея да се доберат до бронзовия медал на президентските избори, което също е под въпрос, както и с оглед на лидерското неразбирателството в Блока, ще трябва да вземе важното решение в каква конфигурация продължават реформаторите след това. Пукнатините са големи и трудно могат да бъдат затворени, а въпросът е дали РБ ще бъде просто саниран или напълно реновиран. Това може да бъде и възможност събуждане на новия десен проект, за който чуваме от определено време.
Защо партиите в ляво не успяха да се обединят? Чий инат надделя?
Раздробяването на вота в ляво ощетява всяка една от политическите формации, позиционирани там. Кандидатите в ляво са знак и за неуспеха на Корнелия Нинова да реализира своята заявка, че ще обедини лявото и ще се стигне до широка лява кандидатура. БСП, разбира се, се надяват и очакват, че на балотаж ген. Радев ще бъде подкрепен от останалите леви политически формации. Остро прекъснатият диалог с АБВ, незапочнатият диалог с Движение 21, са все симптоми на един разговор, които ще бъде трудно осъществим. Нека погледнем например какъв ултиматум АБВ постави на БСП по отношение на готвения вот на недоверие – лидерска среща, на която да се коментира защо нямат обща кандидатура за изборите, при положение, че именно Георги Първанов беше един от големите радетели да бъде препотвърдена кандидатурата на Ирина Бокова от правителството на Борисов. Корнелия Нинова трябваше да избере дали да продължи опита за обединение или да спре надигащото се усещане, че нещата не се диктуват от Позитано. При всички ходове, които наблюдаваме при левите партии е видно, че такова обединение би било един труден и с неизвестен край процес. А появата на Пламен Орешарски като независим кандидат също създава смут и ще фрагментира още повече левия вот. Колкото повече кандидати, толкова повече интриги.
Как се позиционират в президентската битка националистическите партии?
Националистическите партии имат няколко неща, които играят в тяхна полза за тези избори. Първо, явяват се обединени и второ, темите, които са на дневен ред са теми, които националистите използват в привличането на електорат – бежанците, бурки и т.н. Дебютното изследване на Изследователски център Тренд регистрира, че именно едни от най-големите заплахи за българите от тестваните опции, са бежанци, радикален ислям и тероризъм, тоест мегдан за говорене по тези теми има. Не за подценяване е и факта, че са част от управлението, което има чисто психологически ефект върху избирателите. Въпреки тези фактори, не съм склонна да прогнозирам, че ще видим Красимир Каракачанов на балотаж.
Разпределение на власт ли са президентските избори? От ГЕРБ зоват за подкрепа, която ще потвърди и подкрепата за правителството. От ляво пък смятат, че гласуването на 6 ноември ще подложи крак на едни предстоящи парламентарни избори?
Изказването на премиера за евентуални предсрочни избори при загуба на ГЕРБ има и мобилизиращ характер не само за втвърдяване на електората на партията, както и мобилизиране на периферията, но е намигване и към останалите политически партии, които участват в управлението, но не само. Естествено е опозицията да се надяват на друг обрат. Президентските избори са и своеобразен атестат за електоралната потентност на политическите партии при евентуални предсрочни избори.
В последните месеци България бе във фокуса на международните събития, като започнем с визитата на премиера Бойко Борисов при Ердоган, преминем през многобройните срещи с европейските лидери за бежанската криза и отпускането на финансови средства за страната ни за защита на границата, а накрая стигнем до номинирането на втори кандидат за генерален секретар на ООН… Дали мислите, че България се превръща в по-важен фактор в региона?
Което и да било правителство е България към този момент, би си дало сметка, че сериозен наплив на бежанци на територията на страната ще доведе до сериозно обществено недоволство, което може дори да предизвика и свалянето му. Водени от тази логика, ГЕРБ си дават сметка, че за необходимостта от превантивни мерки, особено на фона на задълбочаващото се неразбирателството между Турция, която се превърна в хъб за бежанци, и Брюксел. Изострянето на напрежението в тази посока може да предизвика нова бежанска криза, което да доведе до бежанска вълна и към България. Нормално в при такава ситуация българското правителство да даде ясен знак за своите притеснения и да очаква подкрепа. Подкрепата към България има и своята символика, а именно, че Европейския съюз е единен и нейните членове се са солидарни един към друг. Относно номинирането на втори кандидат за генерален секретар на ООН, без първия да се е оттеглил, няма как да не доведе и до негативи.
Какво прогнозирате, че ще случи с избора за наследник на Бан Ки-Муун? Печеливш ли бе ходът на правителството да замени на практика Ирина Бокова с Кристалина Георгиева?
Трудно е да се даде оценка дали е печеливш или не. Отговор на това ще дадат крайните резултати. Проблемът в този дебат е че положителната оценка за едната кандидатура респективно се възприема като отрицателна за другата, което не дава възможност за обективна оценка на ситуацията, И двете кандидатури имат своите позитиви и своите негативи. Редно е обаче да видим как ще минат изслушванията и на г-жа Георгиева, за да оценим какви са настроенията спрямо нейната кандидатура, за да можем да коментираме.