Коментарът е публикуван в „Капитал“
Почти всички коментари за включването на Пламен Орешарски в президентската надпревара, както и разследване на „Капитал“ за инициативния комитет, който го издигна, показват връзка с ДПС. Ако това е „скритият играч“ на ДПС – каква е тактиката и стратегията зад този ход?
По всичко личи, че Орешарски е скритият кандидат на ДПС. Зад този ход стои изключително силна политическа логика. Преди всичко, тези президентски избори за ДПС са различни. Те имат конкурент на етническото поле в лицето на ДОСТ, който се ползва с подкрепата на Анкара и това вече не е тайна за никого. Евентуална кандидатура на Местан, без Доган да има свой кандидат, би оставила ДОСТ сам на етническия терен, а това би дало електорален бонус на Местан, тъй като немалко български турци биха припознали кандидатa на ДОСТ като техен представител. За ДПС такъв сценарий е недопустим, тъй като заплашва да разбие монопола на партията на Доган на етническото поле. Нещо повече – ако ДПС беше издигнало политик от своите редици, това от своя страна щеше да легитимира ДОСТ като истинска заплаха, тъй като досега движението не е имало никога кандидат на президентски избори.
Какво още постига Доган с подкрепата си за Пламен Орешарски? Обезоръжава Местан да атакува кандидата на ДПС – все пак именно той, като формален лидер на ДПС, крепеше правителството на Орешарски. Вкарва БСП в обяснителен режим – да определя още веднъж отношението си към бившия премиер. И на последно място, но не и по значение, цената на ДПС за втория тур се вдига, защото за балотажа ще имат конкретна оферта: имаме толкова гласа – кой ги иска?
Има ли други, скрити за широката публика картинки, в тези избори и откъде можем да очакваме изненади?
Кандидатурата на Пламен Орешарски определено беше сюрприз. Изненадата може да дойде и от неговия резултат. Трябва да се има предвид, че в оставащия малко повече от месец до изборите социологията няма да хваща резултата на Орешарски. А ако ДПС даде всичко от себе си като мобилизация, крайното подреждане може да изглежда особено интересно. Не трябва да забравяме, че това е партия с половин милион избиратели, според последните парламентарни избори. Разбира се, резултатът на Орешарски няма да достигне подобни нива, но все пак участието му не трябва да се подценява.
До какви политически промени и процеси могат да доведат сегашните президентски избори?
Крайният резултат от изборите ще предопредели и политическия хоризонт на тази управленска конфигурация. Няма съмнение, че ако ГЕРБ ги изгубят, това ще доведе до предсрочен парламентарен вот. Но, ако разсъждаваме в по-вероятния сценарий, в който ГЕРБ печели президентската битка, то подреждането в крайното класиране на кандидатите за държавен глава може да предизвика сериозни размествания в изпълнителната власт – например при евентуален силен резултат на Красимир Каракачанов и неубедително представяне на Трайчо Трайков Патриотичният фронт да получи места в кабинета, а Реформаторите да се простят с част от техните.