Димитър Ганев: Орешарски е отговорът на Доган към Местан

– Тези президентски избори очевидно ще решават важни партийни проблеми. Нека погледнем ГЕРБ, които все още не са посочили кандидат. В публичното пространство се завъртяха няколко имена, включително и на премиера Бойко Борисов. Как ще се отрази неговата кандидатура и ако ГЕРБ загубят изборите на политическата ситуация у нас?

– Може би трябва да започнем по-отдалече. На първо място нека изясним причините защо толкова закъсняха с кандидатурата си ГЕРБ. Няколко са причините и те са основно от тактически характер. ГЕРБ искаше да скъси кампанията в рамките на един месец, защото при много къса предизборна кампания само голяма  партия със значителен организационен и финансов ресурс може да успее да наложи кандидат. Нещо повече, когато изтеглиш късно кандидатурата си, другите партии, които вече са обявили кандидатите си, до голяма степен ще предизвикват негативни реакции, някакви процеси в структурите, които ги издигат. Както се случи между БСП и АБВ, които успяха да се изпокарат в рамките на номинациите. Освен това непрекъснато се спекулираше с някакви имена, което трябваше да демонстрира, че скамейката на ГЕРБ не е толкова къса, колкото се опитваме да я представим. Завъртяха се имената на Йорданка Фандъкова, Димитър Николов, Кристалина Георгиева, Томислав Дончев, Николай Младенов, Цецка Цачева, самият Бойко Борисов – можем да продължим с изброяването. Това трябва да покаже, че ето, вижте, ГЕРБ има много възможности, много кандидати за президент. Аз обаче не съм убеден, че в редиците на ГЕРБ има пълна яснота кой ще бъде техният кандидат.

Слухът за номинирането на Бойко Борисов по мое мнение беше плод на изказвания на Борисов в моменти, когато той самият не беше решил дали да остане министър-председател или да се впусне в президентска надпревара. Ако Борисов не бъде кандидатът на ГЕРБ, което ми се струва почти сигурно, можем да говорим за него като кандидат за трети мандат министър-председател. Логиката на Борисов е следната – дали той има достатъчна перспектива в следващите години да бъде начело на изпълнителната власт или не. В случая според мен Борисов няма да се кандидатира за президент, защото към този момент не се е създала алтернатива на това управление и на Борисов като лидер въобще – имам предвид национален, не само партиен лидер. Такава алтернатива все още не се вижда и по всичко личи, че Борисов си е направил сметката след предсрочни или редовни парламентарни избори да създаде конфигурация около себе си и да заеме отново министър-председателския пост.

Ако Борисов се беше кандидатирал за президент, за първи път, откакто го познаваме като политическа фигура, той щеше да бъде в ролята на слабия, защото това щеше да се възприеме недвусмислено от обществото като бягство от отговорност, един вид дезертьорство. Няма съмнение, че българите – това е измерено включително и социологически – смятат президента за декоративна персона. А българинът винаги е гледал със симпатия на силния. Борисов винаги е печелел от това, защото е изглеждал силен в ситуации, в които е бил поставян от десет години насам. Той е с много силен политически инстинкт и разбира тази конкретна ситуация чудесно. Затова смятам, че няма да се стигне до неговата кандидатура.

Самата кандидатура има някакво значение, но не е толкова важна. А Борисов върви в посока към увеличаване на своята лична власт, той контролира различни ресори чрез свои лоялни хора. Вероятно в президентството ще търси някакъв баланс между това хем да е избираема фигура и хем тя да няма сериозни противоречия в основните политически виждания с него. Имам предвид следното – в определянето на посоките на българската външна политика президентството и министър-председателят да нямат разнопосочни сигнали и позиции – нещо, което наблюдавахме в последните пет години между Росен Плевнелиев, издигнат от ГЕРБ, и Борисов.

– Да разгледаме хипотезата, че Борисов не се кандидатира и ГЕРБ изгуби президентските избори. Премиерът каза, че тогава ще предизвика предсрочни парламентарни избори. Това търсен ход ли е поради все още добрите позиции на ГЕРБ или избор в резултат на безизходица?

– И двете са верни. На първо място, ако загубиш изборите, това е ясен вот на недоверие и посланието е изключително силно, няма никакво съмнение в това. Чрез заявката, че ако загубят президентските избори, ще насрочат парламентарни, той до голяма степен поставя условие пред българския избирател – или ще изберете стабилността и това, което е в момента, или отиваме на онази нестабилност, която ви е позната от 2013 г. В случая не би трябвало да имате никакво съмнение, че в момента настроенията да няма предсрочни парламентарни избори са по-силни, отколкото да има. Политическата ситуацията е такава, че в тези размирни времена единственото нещо, което искат хората, е да се хванат за нещо стабилно, за познатото. И много хора виждат в едно ново „разбъркване на картите“ рискована акция. Както казах, в този момент алтернатива няма. И всеки трус, какъвто е един предсрочен вот, навява спомени за 2013 г.

– А какви са шансовете на ГЕРБ да спечели парламентарни избори след евентуална загуба на президентските? Всъщност какви са вероятностите за загуба от страна на ГЕРБ на президентския вот?

– Единствената партия, която има някаква реален шанс да даде битка на ГЕРБ в спечелването на тези избори, е БСП. И то не за друго, а защото при всички случаи ще има балотаж на президентския вот. И дори не защото кандидатът на ГЕРБ не може да събере над 50%, което е по-малко възможно, но все пак възможно, а поради факта, че в Конституцията е записано, че ако на първия тур участват по-малко от половината от регистрираните избиратели, при всички случаи ще има втори тур. Това стана с Георги Първанов, който на първи тур спечели над 60% от народния вот, но въпреки това отиде на втори тур заедно с Волен Сидеров, защото бяха гласували по-малко от половината избиратели. На тези избори, бъдете сигурна, няма да гласуват повече от половината, въпреки че формално има задължително гласуване, което е истинска пародия. На балотаж почти сигурно ще бъдат кандидатите на ГЕРБ и БСП, но не защото БСП е в добра форма, а просто защото няма сериозен претендент за второто място. Колкото и слаб да е резултатът за левицата, трудно мога да си представя, че ще вземат под 400 000 гласа като долна граница.

– Коя друга кандидатура се доближава до този резултат?

– Това е Красимир Каракачанов, който вероятно ще бъде трети в това състезание. На Каракачанов няма да му стигне силата да мине БСП засега. Трябва да направя едно уточнение. Когато става дума за президентски избори, говорим дали един или друг кандидат има шанс да спечели. Но в президентското състезание номинираната личност не е решаваща за победата. Партията има водеща роля. Няма какво да се лъжем – в историята на България в последните 26 години, когато сме избирали президент, на финала излизат кандидатите на двете големи партии и това е съвършено нормално – най-голям организационен и финансов ресурс, най-големи възможности за мобилизация, най-голямо присъствие в медиите. И това до голяма степен предопределя битката като партийна, а не като личностна. Личността има значение, особено когато говорим за втория тур на президентските избори, но нямайте никакво съмнение, че определяща е партийната битка. Това, което виждам от проучвания на колеги социолози, както и на наше проучване, което не сме го обявявали публично, дава съществена разлика между ГЕРБ и БСП – почти 10 процента, съотношение почти две към едно. Което означава, че ГЕРБ има видимо предимство при изходните позиции в тази надпревара.

– Наистина ли смятате, че задължителното гласуване няма да се отрази съществено върху тези почти предизвестени резултати? В мотивите за задължителното гласуване това бе един от важните аргументи – да се промени тази ситуация, която се определя от твърдите симпатизанти на партиите?

– Последните промени в изборния кодекс за задължителното гласуване са абсолютно формални. Това е текст, който трябваше да удовлетвори исканията на партньора – Патриотичния фронт. Задължителното гласуване е записано като „граждански дълг“ и не предвижда санкция, която фактически да направи гласуването задължително. Защото без санкция, извинете, но кое го прави задължително? А и да не мислите, че мнозинството от хората въобще знаят, че има задължително гласуване? Ще ви дам и следния пример. В Гърция има задължително гласуване и на последните парламентарни избори активността беше под 60 процента дори при предвидена санкция.

– Каква е тя?

– Има глоба, но на практика тя не се събира от много години. С две думи, заложената у нас поправка за задължителното гласуване няма да бъде сериозен фактор за избирателната активност.

– Какви са позициите на Реформаторския блок в президентското състезание? Има ли шанс да отиде на балотаж?

– Няма никакви шансове. Реформаторският блок се намира в най-лошата си форма откакто е създаден. В него има две много силни противостоящи си течения, или лагери – от едната страна е ДСБ с лидер Радан Кънев, от другата са ДБГ и СДС. Тази разделителна линия въобще не е от времето, когато Радан Кънев обяви, че излиза в опозиция. Тя е още от времето на европейските избори, когато Светослав Малинов изпревари Меглена Кунева с организация, която стоеше зад него. След това в изборната нощ на парламентарните избори Радан Кънев каза, че те няма да подкрепят Бойко Борисов като министър-председател. Резултатът беше налице само седмица по-късно. В първата година от управлението, когато Кънев и Кунева официално бяха част от управлението, лидерът на ДСБ непрекъснато се опитваше да се дистанцира от властта, докато другото крило – ДБГ и СДС, винаги са стояли плътно до нея и са разчитали, че чрез властта ще трупат политически капитал.

Този конфликт между двете групи стигна най-високата си точка в последните няколко месеца. И въпреки че РБ има един кандидат за президент, това по никакъв начин не означава, че РБ в своята цялост ще работи за кандидатурата на Трайчо Трайков. Електоратите са много разделени и не знам до каква степен можем да говорим изобщо за електорати на ДБГ и СДС, ако трябва да сме откровени. За РБ много помагаше т.нар. преференциално гласуване – на европейските, на местните, на парламентарните избори. Защото всеки симпатизант виждаше свой представител, който можеше да отбележи в бюлетината. На президентските избори обаче случаят не е такъв, тъй като има само един кандидат и няма съмнение, че това е кандидатът на Радан Кънев. Освен това много се съмнявам, че ДБГ и СДС ще вложат някакъв ресурс в това състезание. Вероятно този резултат на РБ ще е най-ниският, откакто е създаден. Той ще предизвика сериозно напрежение между двата лагера и за мен няма никакво съмнение, че РБ в този му вид, който познаваме, ще престане да съществува.

– Как виждате изхода? Ще търсят единна партия с един председател или просто ще се разцепят?

– Обединение в партия поради конфликта между лагерите няма как да се получи, затова по-вероятният сценарий е Радан Кънев да възобнови идеята си отпреди време за създаването на десен проект, с което да се отдели от РБ. Но трябва да се има предвид и следното – с тези президентски избори изтича и споразумението между партиите в РБ, според което те трябваше да се явят заедно на един цикъл от избори – парламентарни, европейски, местни, президентски. Президентските избори са последните, на които РБ се явява с това споразумение, след което партиите от коалицията трябва да седнат на една маса и да подпишат ново споразумение. Това ми се вижда абсурдно след президентските избори. Така че спокойно можем да говорим, че след тези избори проектът Реформаторски блок приключва.

– Нека кажем и няколко думи за референдума, който ще се проведе заедно с президентския вот. Какво цели Слави Трифонов с него и, казано на шега, но не съвсем – не е ли време да се помисли доколко едно телевизионно шоу може да се самопродуцира и в политиката?

– От шестте въпроса на Слави Трифонов останаха три – субсидия левче за глас, задължително гласуване и мажоритарен вот. Трифонов много точно беше подбрал въпросите, защото всеки един от тях е изключително популярен. Много дълъг разговор е защо мажоритарните избори са вредни за България. Можем да обобщим, че това е една платформа на Слави Трифонов за влизане в политиката. Дали ще се осъществи на следващите парламентарни избори, не се наемам да прогнозирам. Съдбата на референдума на мен ми изглежда напълно ясна – Законът за референдумите в България е направен така, че той никога не може да мине, защото трябва да са гласували повече хора, отколкото на последните парламентарни избори. Ако обаче допуснем, че за мажоритарния вот гласуват около 70 процента, Борисов може да каже, че се съгласява с волята на народа, и тогава отиваме на мажоритарни избори. И ви гарантирам, че Борисов ще бъде със 150 депутатски места в НС, ДПС ще си остане със своите 30-40 места, БСП ще бъде погром и още по няколко депутата от други формации. И тогава ще имаме вече „еднополюсен модел“, където ГЕРБ ще доминира години наред, докато не се появи друга голяма партия.