Интервюто е публикувано в BIG5 под същото заглавие
– Господин Ганев, ще издигнат ли собствени кандидати за президент ДПС и ДОСТ?
– Издигането на кандидат за президент от страна на ДОСТ ми изглежда логичен политически ход. В крайна сметка, това са първите избори след създаването на партията на Лютви Местан. Евентуално неучастие от страна на новата формация на предстоящите президентски избори би било признак на слабост и страх. Ако ДОСТ не играе самостоятелно на вота за държавен глава, тази партия твърде вероятно да остане в политическото небитие – никой няма да говори за нея, никой няма да я слага в сметките си. Тя просто ще остане като поредния неуспешен опит за конкурент в етническото поле на ДПС.
Издигането на кандидат от страна на ДОСТ пък от своя страна ще задължи ДПС също да издигнат свой кандидат за президент. Партията на Доган не може да остави ДОСТ самостоятелно да играе на етническото поле. Това би дало огромен бонус на партията на Местан и не малко български турци могат да видят именно в кандидата на ДОСТ свой представител.
В този ред на мисли на предстоящите президентски избори ще видим битка на етническото поле между ДПС и ДОСТ, които ще премерят силите си. Това ще е борба на ДПС да запази монопола си на това поле, а за ДОСТ това ще е опит да се направи пробив.
– Ако не го направят, за кого ще играят двете етнически партии?
– Вероятността ДПС и ДОСТ да не издигнат свои кандидати или поне да не подкрепят някой кандидат е много малка. Почти я изключвам на този етап. Големият въпрос тук е кого ще подкрепят на балотажа – кандидат на ГЕРБ или този на БСП.
За ДОСТ този въпрос ми изглежда предрешен. Лютви Местан не крие близостта си с десния лагер и съответно със сигурност ще даде подкрепата си за партията на Борисов. ДПС от своя страна започна един завой надясно още след изборите за европейски парламент през 2014 г. Тази линия все още не е ревизирана. Нещо повече, засега доминацията на ГЕРБ изглежда стабилна. Алтернатива все още не се задава на хоризонта. Именно заради това ми се струва, че ДПС този път е по-вероятно да заложи на кандидата на ГЕРБ. Но тук има нещо особено важно. Мустафа Карадайъ даде силна заявка, а именно че ДПС няма да даде „непоискана подкрепа“. В този ред на мисли, вероятно, ако ГЕРБ настоява на подкрепата на ДПС, то тя ще трябва да бъде поискана публично. Целта на ДПС в тази ситуация е ясна – да се излезе от изолацията, защото, ако ГЕРБ поиска подкрепата на ДПС, то това недвусмислено ще е силен легитимиращ фактор за ДПС.
– Какво се цели с хвърлянето в публичното пространство имената на Местан и Доган като евентуални кандидати за президентския пост съответно на ДОСТ и ДПС?
– Най-логично изглежда именно Лютви Местан да бъде кандидатът на ДОСТ. Той е единственото разпознаваемо лице в редиците на формацията. Търсейки максимално силен резултат, то няма съмнение, че Местан е човекът. Въпросът тук е колко е тежестта на ДОСТ. Един резултат под 50 хиляди гласа би бил катастрофа за новия проект на Местан, както и край на политическата кариера на бившия председател на ДПС. Ако ДОСТ успее да набере близо 100 хиляди гласа, то няма съмнение, че това би бил сериозен пробив на етническото поле.
Колкото до споменатата възможност Ахмед Доган да бъде кандидат за президент на ДПС, то това иска да покаже сила и мощ. Въпреки това, подобен сценарий ми се вижда малко вероятен. Това би легитимирало ДОСТ като съществен фактор в етническото поле. Нещо, което Доган при всички случаи иска да избегне.
– Какво можем да кажем за борбата за президентския стол към този момент, какво се случва в ляво и в дясно?
– Въпреки предконгресните обещания и следконгресните опити на Корнелия Нинова да обедини левицата, инициативата завърши с пълен провал. Крайният резултат е тежко раздробяване. Ако през 2011 г. кандидатът на БСП в лицето на Ивайло Калфин беше обединяващата фигура за лявото пространство, то днес имаме 3-ма леви кандидати – Румен Радев, Ивайло Калфин и Татяна Дончева.Целта на БСП е достигането до балотаж, в който другите леви формации няма да имат друг избор освен този да подкрепят БСП.
В дясното се очертава ясна доминация на ГЕРБ. Тежкият конфликт между двата лагера в Реформаторския блок по всяка вероятно ще блокира формацията в организационен план. Неизяснената им позиция дали са в управлението или в опозиция също няма как да не нанесе електорална щета. По всяка вероятност ще бъдем свидетели на най-слабия резултат на Блока от създаването му насам, което пък от своя страна ще постави въпроса за съществуването като цяло на реформаторите в този им вид след президентските избори.