Коментарът е публикуван във вестник „Стандарт“ под същото заглавие
Развод на АБВ с БСП няма, защото не е имало сватба. Реално това е един провален опит за сдобряване. Зад него, както съм казвал неведнъж преди, стоят два основни фактора. Първият основен фактор за провал е това, че този опит за обединение въобще не беше изграден на идейно-принципни основи, които са в интерес на самите членове на двете политически сили, а беше подчинен на личностно-политически амбиции, на тесни лобита – част от ръководството на социалистическата партия и няколко личности в АБВ. Това, от една страна. От друга страна, имаше подценяване на самия постигнат резултат, т.е. имаше една нескрита радост в ръководството на АБВ, че едва ли не са успели като малка политическа сила да подчинят огромния апарат на БСП. Това струва ми се, изигра лоша шега. Можеше опитни политици, като Георги Първанов да бъдат доста по-сдържани в оценките си по постигнатото и да начертаят, че сега е най-важното да се работи и т.н.
В сега създалата се ситуация АБВ има два варианта за действие: да подкрепи с инициативен комитет Румен Радев, което виждаме, че няма да се случи. И второ, да издигне своя собствена кандидатура, чисто партийна и да гони свой собствен електорален резултат. Не съм сигурен доколко на самото ръководство му се иска това, защото знаят колко им е потенциалният електорат. Нищо, че става въпрос за президентски избори, където понякога може да има изненади от чисто мажоритарен характер.
Все пак знаем, че президентските избори са битка на най-големите двама. Добре знаем, че АБВ не е един от тези големи двама, но се беше наредил до един от тях. Оттук идва голямото напрежение от партията на Георги Първанов.
Допреди две седмици бях склонен да давам много по-големи шансове за добро представяне на кандидатурата на ген. Румен Радев, по простата причина, че левицата като цяло, в нейните две основни части, беше тръгнала към някаква елементарна консолидация. Това, което предизвикаха последната седмица, й придават нещо като лявата версия на Реформаторския блок. Кандидатурата на ген. Румен Радев има все още своите шансове за добро представяне. Въпросът е, че оттук-нататък самите партии трябва да свършат своята задача по налагането на тази кандидатура. Тя трябва да бъде налагана като политическа и второ – да трупа някакви позитиви, за да може да прерасне в резултат.
В зависимост от това какви допълнителни негативи и скандали ще произведе левицата, ще се определи представянето на Патриотите на изборите. Според мен в момента те имат добър шанс да са трети, по силата и характера на президентската битка и както се казва, конспекта на темите, който се определя малко или много от отвън – геополитическите сътресения и събития, тревожността сред българските избиратели. Т.е. ако левицата произвежда още негативи и скандали по отношение на своята кандидатура и начина, по който я е излъчила, тя ще пренасочи немалко от своите избиратели, които така или иначе са патриотично настроени като профили.
Не бива да се забравя и десницата, която е част от политическото пространство. Има значение дали реформаторите ще издигнат в близката седмица своя кандидатура, дали ще произведат някаква стабилност или консолидация, или отново ще ни покажат традиционното си поведение на разделителни линии. ГЕРБ си остава силата, която запазва своя коз да излъчи своята кандидатура последна.