Статията е публикувана във вестник „Стандарт“ под същото заглавие
Премиерът Бойко Борисов вчера отново препотвърди времевият хоризонт за издигане на кандидат-президентски кандидатури, т.е. септември, който доста по-рано вече беше очертан, а това от своя страна зададе и тон за издигане на кандидатури от останалите политически партии. И ние виждаме, че някак си съвсем естествено и БСП също се съобразиха с това. От една страна заради тяхната неподготвеност, а от друга заради съществената важност кой ще е кандидатът на ГЕРБ. Казвам „БСП“, защото, ако погледнем Реформаторския блок и насипното му състояние, където забавянето се дължи и на неспиращите вътрешно-партийни проблеми и дрязги, и най-вече поради невъзможността да се вземе решение за това през каква формула да бъде издигнат кандидатът.
Изявлението на Бойко Борисов от вчера, че се търси обединител за президент, поради контекста на геополитическите ситуации и сътресения, е логичен опит за запълване на вакуума от липсата на кандидати и от усещането, че тази липса все повече се тълкува като „къси скамейки“ на големите политически партии. В думите на премиера можем да открием и още един нюанс. Нека да си припомним, че едно от обвиненията към настоящия президент Росен Плевнелиев беше, че той не е обединител на народа. Даденото определение, че кандидатът трябва да бъде обединител е и вид заявка към избирателите, че ще бъде подбрана такава кандидатура, която да не буди такива определения като „разделящ нацията“. Но главният сюжет си остава запълването на вакуума. Нека си спомним, че през 2011 г, когато беше издигнат Росен Плевнелиев за президент, доста месеци по-рано се спрягаше неговото име като евентуална кандидатура заради високото одобрение, което поучаваше като министър. Сега голяма част от кандидатите, които се спрягат в публичното пространство много често бързо биват отхвърляни и не се създаде по-сериозен мит за дадена кандидатура.
Разбира се, стои и хипотезата, върху която вече многократно разсъждаваме – самият Бойко Борисов да бъде кандидат. В никакъв случай не бива да изключваме тази вероятност, защото събитията са динамични, решенията се променят, има още почти цял месец до обявяване на кандидатурите и наистина може да се стигне до този вариант. Но политическата логика, според мен, на този етап, не предпоставя Бойко Борисов да се кандидатира. Няма сгъстяване на облаците над главата му, за да прибегне до такова решение. Не трябва да забравяме вътрешно-партийните акценти в ГЕРБ – кой ще застане на мястото на Бойко Борисов, а отговорът на този въпрос по-скоро би отказал Борисов от подобно решение.
Разбира се, ключов момент в президентската надпревара, която се очерта и беше изразена от Радан Кънев през май месец за обща кандидатура с ГЕРБ намери своя отговор. Борисов вчера обяви, че е възможно и сближаване с опозиционната ДСБ по отношение на издигане на кандидатура за президент. Каква е логиката ГЕРБ да издигне обща кандидатура с ДСБ. А каква е логиката ДСБ с основна линия на поведение – опозиция на ГЕРБ, да смени рязко завоя. Идва и резонният въпрос коя ще е тази фигура, която ще угоди на всички. По-скоро можем да очакваме при втори тур на президентските избори подкрепа от страна на тези десни партии, които са част от РБ.
А въпросите пред реформаторите остават. Постигнатият в някакъв момент консенсус, че трябва да бъде издигната обща кандидатура, изглежда слабо подплатен откъм действия това да се случи. Виждаме, че и от страна и на СДС, и на ДСБ, и на ДБГ, не се демонстрира особено желание за търсене на такъв тип фигура, която да бъде обединяваща за политическите парти от блока. Ясно е защото, че е невъзможен кандидат от редиците на която и да било партия от блока. От своя страна Найден Зеленогорски твърди, че ДБГ са готови за обща номинация с ГЕРБ. Предложението от страна на ДБГ за подкрепа на кандидата на ГЕРБ и издигане на обща кандидатура, е опит за дразнене на партиите, които са част от РБ и намигване към Бойко Борисов за това, че ДБГ е вярна партия на управлението. Да припомним, че в края на месец май от ДБГ твърдяха, че кандидатурата за президент трябва да обедини РБ, а единна номинация с ГЕРБ би им навредила.
Ясно е че все още ще продължи да тече процесът на договаряне на коалициите за президентски избори в целия политически спектър. А след това и търсенето на кандидатите. Ясно е и, че каквито и фигури да бъдат издигани, от която и да било от политическите партии и коалиции, това бъдат популярни лица. Неясните неща обаче са с превес над ясните.