Статията е публикувана във вестник „Стандарт“ под същото заглавие
Изказването на Бойко Борисов, че ако ГЕРБ загуби президентския вот, веднага ще насрочи предсрочни избори, въобще не е случайно и не е лишено от политическа логика. На първо място, премиерът видя, че президентските избори започват да придобиват лека-полека извайваща се форма. Той реално не е в центъра на налагането на дискурса по тази тема, трябваше да изземе ролята от опозиционните говорители по темата тип Радан Кънев, Георги Първанов, Корнелия Нинова. Това става неслучайно след първия кръг от преговорите между БСП, АБВ и „Движение 21“. Борисов малко или много оттук нататък поставя следния въпрос, че не е най-важен президентският вот, а дали ще има предсрочни избори след това. И оттам той вкарва в дилема другите сили. Ако малките сили искат да избегнат едни евентуални такива предсрочни избори, те биха рационализирали своето поведение по отношение на подкрепа на кандидата на ГЕРБ. Защото формации, които не са сигурни, че биха могли да прескочат отново 4-процентовия праг, ще предпочитат президент да стане кандидатът на ГЕРБ, за да може мандатът им в парламента да се удължи. А от друга страна, станахме свидетели на нещо много интересно. БСП, АБВ и „Движение 21“ след първия кръг от преговорите се обединиха около следното – те категоризираха президентския мандат на Росен Плевнелиев не като провал на мажоритарната фигура на президента, а като провел на ГЕРБ.
Станахме свидетели на един опит, това очевидно е търсен ефект, да се брандира партийно президентският мандат на Плевнелиев, макар че той реално беше еманципиран, демонстрираше очевидно различни позиции от тези на Борисов и ГЕРБ, особено по външнополитически теми. Тези нюанси неведнъж са си проличавали. Т.е. опитът на опозиционните леви сили е категоричен, че ако ще има консолидация на лявото, то целта са несъмнено не само президентските избори, но и предсрочен парламентарен вот, нещо, което е и една от основните теми, по които говори Корнелия Нинова. С това си изказване Борисов отговаря на „червеното“ настъпление по едната посока, но по другата – и на малките политически сили, в това число и на Реформаторския блок, разбира се.
Сякаш се примирихме с този факт, че всеки като че ли се ослушва и не бърза да излъчва конкретни фигури за кандидат-президент. Тук виждаме нещо странно. Имаме низ от политически алтернативи, но нито една от основните парламентарно представени политически сили не желае да издигне кандидат с аргументацията, че ГЕРБ не са го направили. Това обаче е несъстоятелно, защото ако ти искаш властта и желаеш да демонстрираш алтернатива ще се опиташ да изравниш състезанието, т.е. би трябвало да лансираш кандидата си по-рано. Нещо повече – аргументът, че кандидатът ще бъде очернен, по принцип априори легитимира самият кадрови състав на партиите, защото така те на практика признават волно или неволно, че техният кандидат има с какво да бъде очернен. Ако все пак със сигурност има губещ от забавянето на кандидатите за президент, това е обществото. Очевидно ще се гони по-ниска избирателна активност, защото обществото си казва следното – президентската институция не е толкова важна. Това по принцип се прави целенасочено от политическия елит в продължение на години.
Неслучайно Борисов в изказването си казва – ако президентските избори са толкова важни за другите партийни лидери, нека да се кандидатират самите те. Т.е. тук ние имаме едно целенасочено омаловажаване на президентската институция, което обслужва донякъде и Борисов да отговори с „не“ на очакванията той да бъде кандидат-президент, тъй като неведнъж е подчертавал, че важният пост в държавата е този на министър-председателя и затова не иска да го напуска. Пред Борисов стои един друг ключов въпрос – най-вече този за изпълнителната власт, от една страна, а и от друга – характерът на президентската институция вкарва още едно задължение. Когато ставаш малко или много представител на държавността като президент, ти не можеш да бъдеш председател на партия, което задължава автоматично Борисов хипотетично да се оттегли като лидер на ГЕРБ. А това пък от друга страна носи други въпросителни, които Борисов така или иначе си задава – за евентуален негов наследник. Например Цветанов.