Интервюто е публикувано във вестник „Стандарт“ на 28 юни 2016 г.
– Изненада ли ви резултатът от референдума във Великобритания?
– Аз лично бях изненадан, защото в последната седмица преди референдума имаше като че ли обръщане на вота. Ако в продължение на повече от месец двете позиции бяха в практически паритет, то в последните няколко дни превес взеха социологическите сондажи, които показаха, че повечето британци ще гласуват Великобритания да остане в ЕС. Но защо се стигна до Брекзит? През последните няколко месеца, откакто на Острова се говори за оставане или напускане, до голяма степен опцията „Брекзит“ стана непрестижна в публичния дискурс. Затова грешката в случая е недооценяването, че много хора, които са били интервюирани, не са декларирали, че ще гласуват за излизането на Великобритания от ЕС. Но въпреки това са гласували за Брекзит. Има такива специфики, които много трудно могат да се отчетат. Затова резултатът за мен сам по себе си беше изненада.
– Говори се, че Брекзит е решен с гласовете на по-възрастното поколение, а много млади хора не са успели да отидат до урните?
– Социалният профил на избирателя, който гласува Великобритания да излезе от ЕС, е по-скоро на възрастни хора, с по-нисък социален статус, с по-ниско образование, за разлика от тези, които са за оставане – по-млади, с по-висок социален статус и образование, живеещи в по-големите градове. Основният мотив на привържениците на излизането на Великобритания от ЕС до голяма степен е бунт срещу тяхната собствена несполука. Гласуващите за Брекзит протестират чрез вота си за това, че във Великобритания идва работна ръка от други държави, която взема техните места и те остават без препитание. Че има хора, които са склонни да работят за много по-малко пари, отколкото англичаните, което подкопава техните заплати. Тук трябва да се отчете и имперският комплекс на британците – трудно могат да приемат, че след като са владели една четвърт от целия свят в продължение на векове, сега ще се отнема власт от Лондон и ще се дава на Брюксел. Това са двата основни фактора, които накараха тези 52% да излязат и да гласуват Великобритания да излезе от ЕС.
– Доколко основателни са опасенията, че Брекзит е началото на края на ЕС?
– На първо място трябва да отбележим, че Великобритания все още не е излязла от ЕС. В случая британският парламент трябва да вземе това решение. Референдумът не влиза автоматично в сила. Доколко ЕС ще се разпадне или не? На първо място, това до голяма степен зависи от следващите действия на европейските лидери. Ако се допусне Великобритания да остане в рамките на общия европейски пазар, ако продължават да се правят отстъпки и се направи така, че тя да получи специален статут в ЕС и фактически ползва благините, но не отдава властта си на Брюксел, то тогава може да започне домино от референдуми. С внушението – ето, виждате, че като излезе някой от ЕС, няма нищо страшно. Правилната политика в случая, за която вече се чуват гласове, е моментално Великобритания да излезе от ЕС, без да й се дават никакви привилегии. По една много проста причина – защото всяка една друга държава ще каже- ето няма никакъв проблем да се излезе от ЕС. Седмица преди референдума имаше интервю на германския финансов министър Волфганг Шойбле, който каза много ясно – излезеш ли, излизаш и точка. Нямаш право на общи пазари и т.н. Мисля, че това решение ще надделее в европейските среди, защото в противен случай се отива към един много неприятен сценарий, който може да вкара ЕС в едно домино от референдуми. А това ще се окаже пагубно за Съюза.
– Какви ще бъдат последиците за Великобритания, ако бъде финализирано излизането й от ЕС?
– Резултатът ще е разпад на Великобритания в този й вид. В смисъл, че Шотландия ще поиска отново референдум за независимост, който този път ще бъде с положителен знак най-вероятно. Трябва да очакваме и усложняване на ситуацията в Северна Ирландия. Вторият политически момент е, че Великобритания най-вероятно ще загуби специалните си отношения със САЩ. За Америка Великобритания е много по-важна като европейска държава, а не толкова като самостоятелна държава. Трети много важен политически момент е, че Великобритания ще остане без право на глас в изработването на европейската политика, която е най-важната за Острова.
Това са трите политически негатива, които ще понесе Великобритания, ако излезе от ЕС.
– А икономическите пасиви?
– Те са ясни. Първо, загуба на милиони работни места. Великобритания най-вероятно ще бъде отделена от европейския пазар, а голяма част от бизнеса на острова е ориентиран именно към износ към ЕС. Втори много важен момент – вероятно лондонското Сити ще загуби статута си на международен финансов център. Трето – ще има спад на инвестиционния приток към Великобритания. Ако не се стигне до някакъв специален статут на Великобритания и й отрежат достъпа до единния пазар, тези прогнози, които правим, ще се окажат верни и тогава Брюксел ще се окаже в много силна позиция да посочи Великобритания и да каже – ето, това става, когато една държава излиза от ЕС. Дезинтеграция на страната, удар по интереси във външната политика и в същия момент огромни икономически проблеми. Това би дало тласък на ЕС, който може да се използва в бъдеще.
– Какво имате предвид?
– Сега е моментът европейските лидери да минат в контранастъпление. А именно – Франция и Германия да предложат много по-силни интеграционни мерки в рамките на съюза. Защото няма никакво съмнение, че в последните десетилетия именно Великобритания е основната държава, която е спирачка на европейската интеграция. Под интеграционни мерки имам предвид засилване на икономическата интеграция на ЕС, която върви през последните години и, разбира се, създаване на обща армия.
– Какви са новините за България в аспекта на Брекзит?
– На този етап не можем да говорим за добри новини от гледна точка на факта, че за ЕС това е четвърта поредна криза, откакто ние сме станали членове на съюза. Имам предвид икономическата криза, кризата с Украйна, бежанската криза и кризата с напускането на Великобритания. Това са жестоки трусове. Разбира се, няма как България като членка на ЕС да не понася негативите от всеки трус. Но няма нищо фатално за България в икономическо отношение, тъй като Великобритания е търговски партньор, с който нямаме сериозен обмен. Възможно е за хора, които са искали да отидат да работят там, режимът да е по-строг.
– Ще се стигне ли до изгонване на българи от Острова?
– Не вярвам, че ще се стигне до изгонване на българи, които вече са установени във Великобритания. В крайна сметка, за България е най-важно дали Европа ще издържи на този пореден трус. За мен бъдещето на България е неразривно свързано с общия европейски проект и в този смисъл, когато Европа е добре, и България ще бъде добре.
– Според наши икономисти хиляди българи ще се преместят в други богати европейски страни.
– Напълно възможно е.
– Според Жан Аак Уетвилер, президент на Международния съюз на адвокатите, британските фирми ще се сливат с европейските, за да избегнат щетите. Възможно ли е това нещо?
– Напълно е възможно, защото по този начин тези фирми ще получават достъп до единния европейски пазар и така ще заобиколят отрязването на достъпа на Великобритания до него. Но това е по-скоро негатив за Великобритания, защото огромни бизнеси, които не са европейски, ще излизат от страната и ще влизат в други държави. Вероятно Германия и Франция ще бъдат дестинации номер едно. За големия бизнес единственото важно нещо е достъп до най-големия пазар в света – европейския единен пазар. Което само по себе си ще постави Великобритания в тежка ситуация.
– Има ли реални рискове за Европа за възникването на по-сериозна икономическа криза, такава, каквато си спомняме от 2008-а? Веднага се появиха и такива опасения и спекулации след Брекзит?
– За криза като тази през 2009 г. не може да се говори, но икономически трус за Великобритания и за Европа ще има.