Статията е публикувана във вестник „Труд“ под същото заглавие
Разговорите между АТАКА и Патриотичния фронт са отговор на липсата на кандидати за президентските избори
През последните години в България свикнахме да мислим политическия процес като изборни колчета по трасето на голям ски слалом. Всяка демократична държава има своите регулярни или извънредни изборни цикли. Но не всяка се съсредоточава само върху тях и то за сметка на политическия живот между тях. Предстоящите президентски избори не са изключение от тази тенденция.
Снимка: вестник „Труд“
Има обаче един детайл, все повече говорим за президентските избори, но така и не обсъждаме каквито и да е кандидати за държавен глава. Нещо повече, наблюдаваме негласен консенсус в политическия елит, че за най-мажоритарната надпревара може да се говори и без кандидатури. Тече преподреждане на политическата карта, а президентските избори – „следващото колче“, са само средство за по-добра позиция за евентуални предсрочни парламентарни избори. На този фон можем да проследим активизация и в така нареченото националистическо пространство.
Лидерът на АТАКА Волен Сидеров отправи предложение към съпредседателите на Патриотичния фронт за общо явяване на предстоящите президентски избори. Защо това събитие не е за подценяване? Да припомним, че по време на 41-то Народно събрание АТАКА беше един от парламентарните стожери на управлениетон на ГЕРБ; по време на 42-ия Парламент същата политическа сила реализира тежестта си с ключова роля за управлението на БСП и ДПС с т.нар. „златен пръст“, а през мандата на 43-то Народно събрание коалицията между Националния фронт и ВМРО – „Патриотичен фронт“ се оказва най-стабилният гарант за кабинета на Борисов.
Предложението на Сидеров се реализира в публичното пространство в удачна политическа конюктура. Лявото изглежда неадекватно, дясното е стабилно доколкото там е ГЕРБ, а „Реформаторския блок“ се намира в перманентно лидерско надцкаване. Центърът е освободен за ДПС, което сме свикнали да разглеждаме като решаващ фактор за изхода от президентската битка.
ГЕРБ обявиха, че техният кандидат ще стане публично достояние в началото на септември, което на практика ще е началната точка на новия политически сезон. БСП най-вероятно ще последва примера на най-голямата политическа сила. Така за „Патриотичния фронт“ и „АТАКА“ остава нишата евентуално първи да изкарат кандидат за президент. Този акт би им позволил да наложат дневен ред в обществото, че патриотите гледат сериозно на президентската институция. Така ще имат легитимния монопол да говорят по президентски теми и да разгърнат наслагваща се кампания. Второ ще могат да моделират предизборната президентската реторика съгласно техните идеологически предпочитания и да изваят кандидата, който говори за национални интереси, за предизвикателствата на бежанскиите потоци, за кризата в ЕС, отговорите, които трябва да търсим в националната държава, геополитическото позициониране на България, армията и др. Все теми, за които има ниша да се говори. Това са и теми, които могат да превърнат един кандидат за президент, издигнат от на пръв поглед малки по влияние политически сили, в разпознаваем кандидат. Нещо повече, аргументите, че такъв кандидат не бил имал шанс, също могат да бъдат донякъде контрирани. Първо, европейска тенденция е все по-крайни лидери и кандидати за държавни постове да добиват широка подкрепа и отвъд традиционните електорални ядра на националистическите партии.
Има още един коз, който седи в ръкава на лидерите на „АТАКА“ и „Патриотичния фронт“ – лансирането на такава кандидатура преди края на настоящия политически сезон, паралелно с осигуряването на парламентарна подкрепа за правителството, би ги защитило от евентуални атаки срещу техния кандидат. Този кандидат от националистическия-патриотичния сектор би се превърнал и в удобна разменна монета – парламентарна подкрепа, срещу легитимиране на кандидата на „АТАКА“ и „Патриотичния фронт“.
Това са хипотези, които бихме могли да наблюдаваме при евентуално обединение. Не трябва да забравяме обаче, че както в други части от политическия спектър и пред лидерите на „АТАКА“ и „Патриотичния фронт“ седи предизвикателството за поставянето на общия интерес пред личния егоцнетризъм и биографията на политическото им минало. Преодоляването на тази преграда би им донесло добри перспективи за главна поддържаща роля и в бъдещи политически сюжети.
ЕС налива масло в огъня
Това, което произвежда Европейския съюз като нерешителност е „масло в огъня“ на националистическата реторика. Колкото и да сме свикнали да разглеждаме България като периферна или отдалечена за някои от европейските тенденции, тук струва ми се спокойно може да предположим, че по редица евроскептични теми и ние мислим подобно на нашите европейски съграждани.